След лудото търсене на съкровището, скрито в Ловния парк, разговаряме с г-жа Антония Парапанова – изпълнителен директор на фирма “Амейз” ЕООД, която организира събитието и постави основата на крайно интересното състояние. За идеята, за резултата, за сбъднатите и несбъднатите очаквания – за всичко това ни разказва г-жа Парапанова.

Всички се питат – съкровището открито ли е?

Въпреки усилията на екипа ни да скрием съкровището добре и да го защитим с дълга поредица от загадки, предизвикателства и препятствия, съкровището бе открито два пъти, в два поредни дни! Срещу нашите добре премислени схеми се изправиха много активни и интелигентни ентусиасти.

Какъв беше интересът към състезанието?

Интересът към TRACE (The Treasure Race Adventure), се оказа много голям. Очаквахме, че хората обичат приключения, търсят различна и нова тръпка, искат да преживеят сюжет, подобен на екшън филмите и видео игрите. Затова обявихме един състезателен ден, в който да осигурим на 100 приключенци това преживяване. Поради огромния интерес, обаче, обявихме втори ден, а желаещите, за които не стигнаха места, биха могли да запълнят дори и трети ден.

С какво TRACE се отличава от други подобни събития?

Едно стандартно търсене на съкровища е да се закачат няколко улики на ключови места, да се даде една първа на участниците и да се чакат евентуално да стигнат до края. Различното в TRACE е това, че състезанието е разделено на етапи, които сами по себе си са цяло приключение. Участниците се биха с мечове, хвърляха копия, познаваха гатанки, подреждаха пъзели, разшифроваха мистерията на “Сфинкса”, преминаваха през въжени градини, дори разбиваха дини. Успешното преминаване на всеки етап осигуряваше на ентусиастите следващата им улика. Към това прибавете множество задачи, мистерия, ориентиране по приключенска карта, както и цяла една история, която постепенно се разгръща пред участниците с всяка следваща получена улика, и получавате формула за невероятно изживяване.

Какви предизвикателства срещнаха участниците през изминалия уикенд?

Някои от предизвикателствата бяха физически като преминаване на въжен тролей или двубой с мечове. Други бяха под формата на задачи, изискващи досетливост и хитрост. Имаше голяма доза ориентиране, тичане, креативност и съобразителност. Имаше участъци, които хората можеха да преминават индивидуално, други, където трябваше да изберат кой представител да се бори и най-много такива, които изискваха отборна игра, с участието на всички членове на екипа. Разнообразието беше голямо за максимална емоция.

Имаше ли изненади?

Имаше изненади и за самите участници, и за нас като организатори. Гледахме да запазим мистиката покрай събитието до последния момент. Обявихме дестинацията ден преди събитието. Участниците не знаеха какво ги очаква. Всеки един пункт за тях беше приятна изненада. За нас беше учудващо, че през първия ден два отбора достигнаха заедно до последния пункт и копаха лопата до лопата за съкровището, докато единият отбор не откри съкровището, пробивайки самото ковчеже от ентусиазъм. Втория ден, въпреки дъжда в началото на състезанието, първият отбор финишира 20 минути преди втория отбор и с половин час по-бързо от първия отбор на предишния състезателен ден.

Какво затрудни най-много участниците?

Всеки един отбор имаше различна динамика и хора с различни силни страни и умения. Всеки пункт беше интересен и различно труден за всеки отбор. Имаше няколко пункта, които изискваха да се открият дребни улики из гората по координати, които загатват за приблизителното им местоположение. Някои отбори се забавиха именно на тези места. Но като цяло всички се справяха достатъчно бързо, с много енергия и емоция. И през двата дни 19 от 20 отбора преминаха цялото трасе преди да приключи обявеното време за игра.

Според теб, какъв беше ключът към успеха, към намирането на съкровището?

Ключът към успеха беше добрата екипна динамика и мотивацията. Специално създадохме формата за отбори от по 5 души, защото искахме това да е екипна игра, а не индивидуално приключение. Спечелиха отбори, които бяха много задружни, разпределяха си добре времето и задачите, бяха всеотдайни към общата кауза, бяха мотивирани и най-важното – забавляваха се.

Какво откриха в ковчежето?

Ковчежето беше пълно с подаръци за победителите, но и двата дни, след 4 часа тичане и търсене, след 10 километра преход, отборите се зарадваха най-много на златните шоколадови бонбони. Освен това получиха златни медали за победители в TRACE, както и множество награди от нашите спонсори. Разбира се, получиха и специална покана за интервю на страниците на www.actualno.com.

Защо е важно да има подобни състезания?

Подобни събития създават за хората прекрасни преживявания и емоция. Те позволяват да се откъснеш от рутината и да попаднеш в свят, който си свикнал да гледаш по филмите или за който четеш в книгите. Разликата е, че този път ти си главния герой. И не си сам. Още четири души, твои приятели или познати, се борят заедно с теб, да достигнете финала. В тези два дни наблюдавахме общо 200 души как изминаха по 10 километра всеки сред гъстата гора на Ловния парк, видяхме как се забавляват, затрудняват, успяват. Забелязахме как се социализираха и общуваха и с другите отбори, с организаторите и помежду си. Защо е важно да има подобни състезания? Много просто… защото животът трябва да е приключение, поне от време на време! И то споделено приключение.

Да очакваме ли нови издания на TRACE?

Със сигурност това е само началото. Толкова активни ентусиасти има и в другите градове на България. Не можем да ги лишим от подобна възможност. Планираме да организираме TRACE и на други места из страната, след което да поканим всички победили отбори на едно финално състезание, което да определи национален победител на TRACE – The Treasure Race за България!